Гибелта на совалката „Чалънджър“ на 28 януари 1986 г. е най-голямата до този момент катастрофа в историята на пилотираните космически кораби.

Космическата совалка стартира в ясен ден. Хиляди хора се стичат на космодрума, за да наблюдават излитането на кораба, стотици камери снимат. Когато „Чалънджър“ се издига, никой не подозира, че след няколко минути ще се случи катастрофа, която ще постави под въпрос програмата „Спейс Шатъл“.

Първият полет на „Чалънджър“ се състои на 4 април 1983 г. и до фаталната 1986-а апаратът извършва девет успешни полета без проблеми и се слави за най-сигурния сред себеподобните. Но на последния старт не му е писано от самото начало.

Излитането се забавя повече от седмица заради лошото време. Сутринта в деня на старта метеорологичните сонди показват, че всичко е наред, с изключение на един проблем: необичайно студеното време довело до там стартовата площадка да се покрие със слой лед с дебелина 7,5 см.

Никога до този момент совалка не била стартирала при такава температура: сутринта било минус 2 градуса, докато се препоръчвало совалките да стартират поне при плюс 11. Централното управление за полети все пак отлага началото, но само с няколко часа, за да може по-голямата част от леда да се разтопи.Катастрофата се случва на 73-тата секунда от старта, на височина 14 км – част от совалката се откъсва и пробива горивния резервоар. „Чалънджър“ се взривява в небето пред очите на изумените зрители.Отломки от космическия кораб падат в Атлантическия океан. Целият екипаж – седем души – загива.

Мнозина са в ужас, но повечето не разбират какво се е случило. Някои дори започват да аплодират, мислейки си, че такова трябва да бъде отделянето на ускорителя.
„Тогава си мислехме: това е НАСА, при тях не може нещо да не е наред“, спомня си майката на учителката Криста Маколиф, първия непрофесионален астронавт, намиращ се на борда на злополучния апарат.

През август 1984 г. президентът на САЩ Роналд Рейгън обявява програмата на НАСА „Учител в космоса“. Замисълът на програмата е много добър – в рамките на полетите на космическите совалки ще летят понякога учители – обикновени граждани, които по-късно ще се върнат в класните си стаи и ще разказват за приключението си пред децата, вдъхновявайки ги в бъдеще да се занимават с наука и технологии. Именно учителката Криста Маколиф е избрана за първия гражданин на САЩ, който трябва да полети в Космоса, без да е свързан официално с пилотируемата програма на НАСА.

Тя е възприета от обществото не просто като първия гражданин-астронавт, а като представител на всеки, който мечтае някой ден да полети в Космоса, без да е задължително обвързан с държавна космическа агенция. Космическата совалка трябваше да отвори пътя на Космоса за всеки човек.

„Чалънджър“ започва да прави завой почти веднага, след като се откъсва от земята. След излизане на необходимата траектория скоростта е била равна на 1600 км/ч. Когато совалката се повдига над 10 км, силен страничен вятър я удря внезапно.
Във фазата на максимално ускорение аеродинамичните сили достигат своя пик. Ако скоростта се превиши, совалката ще се разкъса на части. Централното управление за полети нарежда на „Чалънджър“ да намали мощността на двигателите. На 66-ата секунда совалката влиза в разредените горни слоеве на атмосферата.

В този момент пред очите на събралите се хора и на екраните на мониторите „Чалънджър“ се взривява и се превръща в облак дим. От кораба остава само ракетата носител, която унищожават дистанционно от съображения за безопасност. Кабината на екипажа след взрива оцелява, но пада от височина 19 км със скорост над 320 км/ч и се удря във водата. Членовете на екипажа нямат шанс за оцеляване.

Комисия в продължение на пет месеца разследва причините за катастрофата, събирайки парче по парче оцелелите данни.

Неизправен се оказва първият твърдогоривен ускорител. Той се състои от четири съединени сегмента. Мястото на съединяването им е запечатано с два гумени пръстена. Процесът на запалване отнема една стотна от секундата и поради претоварването, което възниква при това, между стоманените сегменти се образува процеп. Гуменият пръстен моментално се разширява и предотвратява изтичането на гориво и газ от ускорителя.

Комисията установява, че поради ниските температури в деня на старта пръстените на най-ниското ниво не се разширили както трябва, нагорещеният газ се е издигнал нагоре и това е станало причина за трагедията.

Когато совалката достига зоната на максимален скоростен напор, пламъкът унищожава връзката между ускорителя и външния горивен резервоар. Долната част на ускорителя се освобождава, носът й се врязва в горната част на резервоара, което води до силния взрив.

Изследователят Джеймс Чайлс смята, че проблемът е бил не само в температурата и гумените пръстени. Той изказва идеята, че ако неизправността е била само в пръстените, „Чалънджър“ е щяла да се взриви още на старта. Подкрепя го инженер, служител на компанията строител на ускорителите.

Чайлс допуска, че совалката не се е взривила веднага, тъй като отворите са били блокирани, вероятно от самото твърдо ракетно гориво. През 50-те години в него започнали да добавят алуминий – той покачва температурата на горене и увеличава тягата с 50%, но оставя след себе си отпадъци – шлака, която се изхвърля през соплото.

58,8 секунди след излитането камерата фиксира огън отстрани на десния ускорител. След това датчиците на корпуса на кораба отчитат спадане на налягането в ускорителя. Това означава само едно: отворът отново се е открил и през него изтича газ.На 60-ата секунда совалката изпитва колосално претоварване и това може да е отстранило струпалите се шлаки, толкова добре покрили процепа. Причината за усилващите се сътресения, откъснали блокиращите пукнатината шлаки, може да е бил силният страничен вятър.

В подкрепа на тази теория са два факта. Първо, няколко часа преди старта над совалката прелита пътнически самолет, който фиксира зона на силна турбулентност.

Второ, излитането на „Чалънджър“ има зигзагообразна форма, а на височина 10 км се наклонява настрани, което може да свидетелства за мощен хоризонтален поток въздух, идващ в източна посока.

Принудителното прекъсване в стартовете на совалки след катастрофата продължава две години и половина. Преразгледана е цялата програма „Спейс Шатъл“, доработени са системите на корабите, извършени са многобройни проверки на работата на възлите и системите. Инженерите внасят 120 изменения в конструкцията на орбиталния кораб и 100 – в компютрите. Основно внимание се отделя на най-опасните съединения.

Флотилията от совалки на НАСА включва общо шест кораба. Първият от тях – „Ентърпрайз“ е използван само за тестови полети и отработване на кацането, и никога не е изпълнявал реални мисии.

Първа в космоса излита совалката „Колумбия“. „Чалънджър“ е втората в списъка. Самата совалка на практика е подобрен модел на реалния кораб, върху който НАСА прави всички разработки в началото. По-късно е преценено, че е по-изгодно прототипът „Чалънджър“ да бъде преоборудван и използван като част от флотилията, вместо същото да се случи с „Ентърпрайз“.

Другите три кораба в космическия флот на НАСА са „Дискавъри“, „Атлантис“ и „Индевър“. След катастрофата на „Чалънджър“ НАСА предприема редица кардинални промени в мерките за сигурност. Космическият флот изпълнява по график предвидените задачи, докато на 1 февруари 2003 г., при завръщането си от мисия, в небето над Тексас се разбива и совалката „Колумбия“.

Окончателно програмата с използването на кораби за многократна употреба е прекратена със старта на совалката „Атлантис“ на 8 юли 2011 г. Последно НАСА съобщи за разработването на нов космически кораб „Орион“. Предвижда се капсулата за екипажа на корабите да бъде използвана многократно.