Дряново дърво чупи рекорди

Агрономът Костадин Тодоров от Враца набра 157 килограма дренки от едно дърво в двора си

Дрянът е единственото дърво в гората, което посрещна пролетта отрупано с цвят. Според народната традиция той е символ на здраве и дълголетие, затова от дрянова клонка се правят сурвачките, а по пъпките в новогодишната баница се мери късмета на всеки. Но защо това е така, най-добре знае 80-годишният агроном от Враца Костадин Тодоров, който е посветил живота си за облагородяването на дряна.

Бай Коста разказва, че дрянът не се бои от сняг и слана, защото има уникална защита срещу измръзването на цветовете. Във всяка пъпка има от 13 до 24 цветчета, които цъфтят едно след друго в продължение на две седмици. И ако върху първите цветове падне сняг или слана ги попари, то следващите се оплождат.

Опитният овощар си спомня, че отглежда дрян вече 41 години и само едно лято е останал без плодове, защото зимата и пролетта са били невероятно мразовити и в цялата страна дрянът не е успял да върже.

За близо половин век агрономът е произвел над 12 хиляди фиданки от едроплоден дрян. Сам е успял да изнамери най-ефикасен метод, като е опитвал различни подложки – джанки, сливи, див дрян, но накрая успял с класическия вариант да отглежда подложките от дрянова костилка. При първия опит от 100 костилки са поникнали само 9, с годините методът е усъвършенстван и сега дворът е пълен с облагородени фиданки, които ще заминат при нови стопани в цялата страна.

Тук е и първото дряново дърво, засадено преди 41 години. То държи рекорда за най-богат урожай, като през 1996-та година от него са набрали 157 кг дренки. Това е уникално постижение, защото в научната литература е поставена горната граница от 150 кг, до която теоретично може да се стигне.

Бай Коста разказва, че като плод дрянът е незаменим – има много богато съдържание на витамини, калций, желязо, фосфор и т.н. Има и лечебни свойства – това е незаменимо средство срещу стомашно разстройство. Помогнало е и на диабетици да намалят кръвната захар, на други – да се излекуват от подагра. От дренките стават прекрасни компоти, сладка, чайове, както и отлична ракия, която не отстъпва на кайсиевата.

Сега Костадин Тодоров е създал нов сорт, чиито плодове са с големината на сливи и достигат тегло 14 грама. Нарекъл е новия сорт „Кастел“, но не може да го патентова, защото таксата от 15 хиляди лева е непосилна за възрастния човек. Остава му само утехата, че сътвореното от него ще го надживее във времето, защото едно дряново дърво може да дава плод до 250 години.

Красен Георгиев

Казанджия извади патент за ракия от царевица

От 100 килограма кукуруз излиза 50 литра нашенско уиски

В Селановци – най-голямото село във Врачанско грозданката и плодовата скоросмъртница вече са демоде. По простата причина, че свършват бързо – майтапят се местните. От известно време те давят мъката си в ракия от царевица или акация. Пои ги баш казанджията на селото Асен Йорданов. По-засуканото питие от кукуруз той е нарекъл Селановска ракия от царевица, но то по-мяза на уиски.

68-годишният мераклия, който оглави бунта срещу акциза миналата година, отишъл до институт в София, платил си и получил технологията. В единия от четирите си казана е монтирал специално приспособление, което прилича на лопата. С нея бърка царевичната каша, защото варенето на специалната ракия е подобно на начина, по който се прави бозата. Според изпитаната рецепта оронената царевица се смила, към брашното се прибавят вода и захар в съотношение три към едно. Слага се и мая. Сместа шуква за два-три дин и веднага се вари, защото иначе ще прокисне. Задължително при първото варене излиза патока, но при второто тече само еликсир. От сто килограма оронена царевица излиза 50 литра алкохол – разкрива казанжията.

В селото са луднали и по акациевата ракия. По брега на река Дунав е пълно с такива дървета. От ароматния им цвят става много елегантно питие, но малко. 50 – 60 килограма цвят пускат само пет-шест литра ракия. Обикновено тя се пази за по-специални гости.