Неразкритите тайни на Ески джамия

170

Факт, на който малко врачани са обръщали внимание, е, че таванът на единствената оцеляла в града им джамия е украсен с еврейската „Звезда на Давид“. Освен необичайния символ на стената на култовата сграда, тя крие някои тайни и много интересни истории.

Днес в старата култова сграда се помещава Природозащитен център „Натура“, където всеки може да получи полезни съвети от работещите там експерти – как и къде най-добре може да прекара свободното си време в живописния природен парк „Врачански Балкан“. Наред с това всеки има възможността да разгледа уникалните фрески, които красят стените на джамията. По мнение на редица експерти те са изключително рядко срещани и по тази причина джамията е обявена за художествен паметник от местно значение през 1972 година.

Историята на самата сграда и стенописите са слабо проучени, като основен принос за това има етнологът Любомир Миков. Първият стенопис е нарисуван през 1786 година. Съществува недоказана версия на местния краевед Димитър Бучински, че храмът е построен през 1449 година. Той е измазван и декориран три пъти, като първият стенописен слой е изстърган до основи при ремонта през 1786 година. При реставрацията през 1977 година е преценено, че третият слой няма художествена стойност и е разкрит вторият. Стенописите представляват основно пана между прозорците и медальона, изписани в зенита на купола. Паната нямат аналог в декорацията на съхранените до днес паметници на османотурската архитектура. Най-впечатляващо е тяхното разнообразие. Нито едно изображение не се повтаря точно. Твърде необичаен и много рядко срещан факт е липсата на какъвто и да е надпис в стенописите на храма.

Впечатляваща особеност е изобилието на лалета. Експерти в областта, проучвали врачанската джамия, са категорични, че стенописите по стените на култовата сграда са своеобразен апотеоз на лалето. Това според изкуствоведите е повлияно от стила Ляле, свързан с култа към това цвете, въведен в Османската империя през 18-и век.

Анализирайки стиловите особености, графичната техника и схемата на украса на храма, специалистите още спорят върху произхода на декоратора. Тезите са противоречиви – българин, мюсюлманин от Близкия изток или местен човек.

Интересна е историята на храма. Според местните хора минарето е било повредено от земетресение още през 60-те години на 19-и век и напуснато от местните вярващи, които все още живеели тогава в града. Поради тази причина храмът е бил известен като „строшената джамия“. До 1945 година сградата е била военен склад, а след това клуб на …Отечествения фронт. Тогава там е заседавал Областният състав на Народния съд. На мястото се провеждали политически събрания, вечеринки и забави на тогавашния хайлайф. Това е и причината местните зевзеци да наричат храма – „джамбар“ – съчетание между джамия и бар. През 1974 сградата е изоставена, за да приеме през 2008 година настоящите си функции.