Не всички млади българи, завършили в чужбина, остават да живеят навън. Има ги и другите: онези, които решават да се върнат в България. Защото и тя има какво да им предложи. Ето две вдъхновяващи истории:
Вече десет години България е част от ЕС. Редом с ползите от еврочленството обаче страната отчита и една тежка загуба: всяка година хиляди млади хора я напускат, за да следват и работят в Западна Европа. Много от тях не се връщат. Но пък има и такива, които все пак опитват да се реализират в родината.
Такава е и историята на Пламена Тодорова, която е учила и работила в Дания и Холандия. „Семейството ми нямаше възможност да финансира следването ми в чужбина“, признава тя и разказва, че поради това се спряла на Дания, където следването е безплатно. „Трябваше обаче да науча датски – втория по трудност европейски език. Но пък точно трудностите ме амбицираха да уча и работя в Западна Европа, а в последствие и в страни като Шри Ланка“, разказва Пламена Тодорова. След дългогодишно пребиваване извън България, през 2015-та обаче тя все пак решава да се върне в родината. „Убедиха ме връстниците ми от „Тук-там“, организацията на българите с опит и образование в чужбина. Тя е създадена да подпомага именно завръщането на млади професионалисти, свързвайки ги с работодатели от България. Ентусиазмът на тези хора ми даде да разбера, че в България на някого вече му пука за нас.“
„София предлага отлични възможности“
И все пак: макар и с подкрепа, всяко начало е трудно. „Не ми беше лесно през последната година, когато в София стартирах собствен бизнес в областта на дигиталния маркетинг и социалното предприемачество. Но въобще не съжалявам за решението си“, категорична е Пламена Тодорова. Според нея, столицата е мястото, което вече предлага отлични възможности за професионална изява на завършилите и утвърдили се зад граница млади българи – особено в области като информационните технологии и аутсорсинга.
Днес младата маркетинг-експертка също е част от „Тук-там“. Като член на ръководството на организацията тя организира кампании за социално подпомагане и за събиране на средства за обучението на талантливи младежи зад граница. „В началото на еврочленството младите хора, които потегляха към университети и фирми в Западна Европа, бяха водени по-скоро от ентусиазъм и любопитство. Днес обаче повечето имат съвсем ясни цели и са събрали много информация относно начините, по които могат да реализират мечтите си“, смята Пламена. Според нея, всеки сам трябва да реши къде се чувства по-щастлив. Важно е обаче да си живял навън. „Защото никой не е в състояние да си отговори на този въпрос, ако е живял само в България“, убедена е младата специалистка по маркетинг.
Кариера в България – защо не?
24-годишният Живко Желязков също е минал по този път. След като завършва Американския колеж в София, заминава да учи финанси в Шотландия, а после специализира европейско право в Холандия. „Дори успях да поработя в базирана в Барселона европейска агенция за обществени поръчки“, изтъква той. „Нито за миг обаче през главата не ми е минавала мисълта да остана да живея на Запад.“
Живко Желязков е убеден, че българските политици трябва да правят много повече за младите българи, за онези, които отиват да следват в чужбина.
„Помагал съм при организирането на избори в чужбина и съм свидетел, че такъв интерес засега липсва. Аз и много мои сънародници зад граници сме обединени зад идеята за създаване на многомандатен избирателен район за българите в чужбина“, настоява той.
Младият финансист е бил активист на Българския кариерен форум и е търсел западни компании, предлагащи работа в България. „Целта беше да се осъществи връзка със 150-200 български студенти и професионалисти, които да участват в ежегодните кариерни форуми в Лондон и Франкфурт. Именно във Франкфурт намерих и моя бъдещ работодател – международна финансова компания, която откриваше свой офис в София“, споделя младият българин.
Според него, българите, дипломирали се на Запад, понастоящем най-бързо и лесно могат да намерят работа в България – и по-конкретно в София. „Първоначално западните компании аутсорсваха в България преди всичко работни места, свързани с компютърните технологии и кол-центровете. Сега обаче българската столица преживява истински бум, като сред желаещите да открият свои филиали са и редица инженерни, застрахователни и финансови компании. Със западна диплома в ръка и няколко интервюта тук понастоящем е доста лесно да се намери не само добре платено и интересно работно място, но и достойно кариерно развитие. Последното може би е основният приоритет за българите, завършили в чужбина“, твърди младият финансист.
Според Живко Желязков, по-голям проблем представлява намирането на работа при български работодатели – особено в държавните институции. „Там има тежка бюрокрация. Още имаме трудности при признаването на дипломи по специалности, в които има силна държавна регулация – като право и медицина например. Надявам се обаче, че положението ще се подобри. Но промяната трябва да започне от самите нас. Защото не може например да се поставя полицай на всяка пешеходна пътека, за да се уважават правата на пешеходците в България“, убеден е Желязков.
Мисия възможна
Организацията „Тук-там“ организира своите кариерни форуми в София. На тях местни работодатели се срещат със специално поканени млади българи, които са пребивавали зад граница с цел обучение или висококвалифицирана работа. От 2008 насам броят на участниците в тези форуми е нараснал с над 50% – от 900 тогава до 1600 души днес. Търсещите контакти с тях компании също бележи 25% ръст и са вече повече от 100. Променят се и нагласите сред участниците спрямо идеята за кариера в родината. Делът на онези, които се колебаят дали да се върнат в България, е спаднал от 30 на сто през първите години на еврочленството до 19 на сто понастоящем. Процентът на завърналите се е скочил от 50% на 60%, а делът на тези, които категорично избират отговора „Никога няма да се върна“, е спаднал от 1% на 0.6%. Всеки шести участник в анкетите пък изявява желание в бъдеще да се установи трайно в България.
„Причините за нарасналия интерес към кариера в родината са много. Важна роля играе появата на съвсем прилични условия за работа и живеене, най-вече в столицата. Освен това в България човек има по-ниски разходи. Страната ни предлага повече свободно време и възможността за поддържане на пълноценни семейни и приятелски контакти. Разбира се, и тук си има минуси. Бюрокрацията, корупцията, липсата на нормална съдебна система и шуробаджанащината несъмнено потискат желанието за завръщане. Но вече сме им свикнали и даже не ги и коментираме“, казва Пламена Тодорова.
Особено важно зе нея е повечето свободно време за семейство и приятели. „На Запад реалната работна седмица за правещите кариера не се побира в законово установените 35-40 часа. Работи се по 70, та и дори по 80 часа. Никой не изисква да оставаш във фирмата след приключване на работния ден, но желанието да бъдеш забелязан и оценен, което води до повишение и бонуси, те кара да даваш всичко от себе си. С годините мечтата за по-спокоен и отдаден на близките живот, какъвто все още предлага България, няма как да не те споходи“, усмихва се ентусиастката от „Тук-там“.