Агрономът Костадин Тодоров от Враца набра 157 килограма дренки от едно дърво в двора си
Дрянът е единственото дърво в гората, което посрещна пролетта отрупано с цвят. Според народната традиция той е символ на здраве и дълголетие, затова от дрянова клонка се правят сурвачките, а по пъпките в новогодишната баница се мери късмета на всеки. Но защо това е така, най-добре знае 80-годишният агроном от Враца Костадин Тодоров, който е посветил живота си за облагородяването на дряна.
Бай Коста разказва, че дрянът не се бои от сняг и слана, защото има уникална защита срещу измръзването на цветовете. Във всяка пъпка има от 13 до 24 цветчета, които цъфтят едно след друго в продължение на две седмици. И ако върху първите цветове падне сняг или слана ги попари, то следващите се оплождат.
Опитният овощар си спомня, че отглежда дрян вече 41 години и само едно лято е останал без плодове, защото зимата и пролетта са били невероятно мразовити и в цялата страна дрянът не е успял да върже.
За близо половин век агрономът е произвел над 12 хиляди фиданки от едроплоден дрян. Сам е успял да изнамери най-ефикасен метод, като е опитвал различни подложки – джанки, сливи, див дрян, но накрая успял с класическия вариант да отглежда подложките от дрянова костилка. При първия опит от 100 костилки са поникнали само 9, с годините методът е усъвършенстван и сега дворът е пълен с облагородени фиданки, които ще заминат при нови стопани в цялата страна.
Тук е и първото дряново дърво, засадено преди 41 години. То държи рекорда за най-богат урожай, като през 1996-та година от него са набрали 157 кг дренки. Това е уникално постижение, защото в научната литература е поставена горната граница от 150 кг, до която теоретично може да се стигне.
Бай Коста разказва, че като плод дрянът е незаменим – има много богато съдържание на витамини, калций, желязо, фосфор и т.н. Има и лечебни свойства – това е незаменимо средство срещу стомашно разстройство. Помогнало е и на диабетици да намалят кръвната захар, на други – да се излекуват от подагра. От дренките стават прекрасни компоти, сладка, чайове, както и отлична ракия, която не отстъпва на кайсиевата.
Сега Костадин Тодоров е създал нов сорт, чиито плодове са с големината на сливи и достигат тегло 14 грама. Нарекъл е новия сорт „Кастел“, но не може да го патентова, защото таксата от 15 хиляди лева е непосилна за възрастния човек. Остава му само утехата, че сътвореното от него ще го надживее във времето, защото едно дряново дърво може да дава плод до 250 години.
Красен Георгиев