Последният майстор на файтони в България живее в село Косталево. Името му е Анко Анков и е на 71 години. Роден е през 1930 година в китното врачанско селце. Занимава се с реставриране и производство на файтони от 1991 година, веднага след като се пенсионира. Преди това е работил 19 години във врачанския завод „Гаврил Генов“. Анко Анков споделя, че започнал работа там от самото основаване на завода.
Днес не са останали майстори, които да практикуват занаята на Анко. Някога е било друго… В края на XIX и до 40-те години на XX век България печели златни медали на търговски изложения с елегантните си файтони, кабриолети и брички, изработвани в коларската работилница на врачанския индустриалец Мито Орозов. Първото признание е през 1892 г. в Пловдив. Неговите возила са отличени на изложението на балканските държави в Лондон през 1907 г. и посмъртно през 1925 г. в Горна Оряховица и 1934 г. в Пловдив. От моделите на самоукия майстор се интересува дори великият Хенри Форд, който го определя като личност с европейски мащаб, ум и знания.
Ще попитате каква е връзката на днешния майстор на файтони Анко Анков и индустриалеца Мито Орозов? Анко е завършил създаденото от Мито Орозов Столарско училище или днешния механотехникум. Бил е ученик в първия му випуск. Казва, че до ден днешен всички в техникума го познават. Дори е бил поканен на 70-годишнината на врачанското училище като почетен гост. Разочарован е от младото поколение днес. Анко смята, че днешната младеж иска да прави всичко друго, но не и да се учи. Инетересуват се от компютри, коли и други маловажни неща, но не и от градежа на собственото им бъдеще.
Ежедневно при него идват инженери, учители и редица други „умни глави“, за да видят майсторството, с което той е изработил и сглобил файтоните си, но така и не могат да разберат. Всички части Анко е произвел собственоръчно.
Майсторът разказва, че почнал да се занимава с изработването на файтони с огромен ентусиазъм и желание. С течение на времето и проблемите, с които се е сблъсква, го навеждат на мисълта да преустанови работа и да забрави занаята. Първият проблем е липсата на доходи. Ниската му пенсия не дава възможност да вземе кредит от банката, за да набави необходимите материали. Не среща разбиране и от Общината. Имал е идея да предостави файтон, който да вози туристи
от Вратцата до площад Христо Ботев“. За съжаление тя е останала само на хартия. Все пак изработен от него файтон се намира в Етнографския музей във Враца.
Първият файтон, който произвежда, е за бизнесдама от Троян, която през 2001 г. му поръчва да реставрира стар, като го докарва на части в камион. След една година на старовремското возило се качва председателят на Народното събрание Огнян Герджиков по време на празника на сливовата ракия в Троян. Той и не подозира, че собственичката Ценка Джамбозова дължи на стария майстор за изкусната направа 680 лева от общо договорените 1400. ..
От тогава е изработил над 10 файтона. В двора на къщата му се намира последния файтон негово производство. Бил е предназначен за бизнесмен от село Бутан, но разногласия с въпросния господин накарали майстора да го запази за себе си.
Преди време туристи дошли в селото, поискали да го обиколят, возейки се с файтон. Майсторът с радост го предоставил и дори не поискал пари за услугата.
Майстор Анко има една дъщеря, внук и внучка. С малко разочарование ни споделя, че занаятът му едва ли ще го надживее, защото внукът му Стилян не се интересува от производството на файтони – не му е интересно да научи как става това. Все пак му е станало много хубаво, когато завърналият се от гурбет в Холандия внук му разказал, че неговите файтони са много по-хубави и удобни от тези, с които се е возил в западноевропейската страна.
Другата му страст, освен майсторенето на луксозни возила, е музиката. Дълго време е свирил на акордеон и саксофон в оркестъра на бившия завод „Гаврил Генов“, който по това време бил най-добрия във Враца. Радвали хората на банкети,сватби, погребения и кръщенета.
Работилницата, в която майстори луксозните возила от миналото, е неговия личен свят, неговия живот – със спомените и плановете за още красиви файтони.